Нов подход към социалната защита: Предложения на ИПИ за реформи в социалните трансфери и услуги

10 август 2022 г. / БТА / Изтегли презентация на ИПИ

Представяне пред медиите на резултати по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”[1]

Институтът за пазарна икономика работи по дългосрочно усилие за анализ на причините за бедността и неравенството във възможностите, както и за оценка на ефективността на социалните помощи и услуги в България. През последните три години ИПИ представи различни разрези на бедността и неравенството, оцени ефективността на програмите за социално подпомагане, изследва моделите за финансиране, обхвата и недостига в предоставянето на социалните услуги. В допълнение бяха изготвени и тематични анализи, фокусирани върху подкрепата за възрастните хора, младежите извън системите на заетост и образование, както и оценка на механизма за временна закрила в България.

Eкипът на ИПИ представи резултатите от своята работа, като постави акцент върху идеите за нов подход към социалната защита в България и конкретните предложения за реформи в социалните трансфери и услуги. В условията на политическа нестабилност, пореден служебен кабинет и нови избори вярваме, че дебатът за бъдещето на социалната система у нас е отворен и всички идеи, подкрепени с експертни анализи и данни, биха били полезни и могат да се реализират.

1. Социални трансфери обвързани с резултатите

Над 3 млрд. лв. е бюджетът на разположение на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) през 2022 г., като в сравнение с 2020 г. средствата са се увеличили с поне 900 млн. лв. Въпреки този огромен ресурс, индикаторите за подоходното неравенство в страната не търпят значителни промени – коефициентът на Джини продължава да е нива около 39-40%, а според програмния бюджет на МТСП за периода 2023-2025 г. не се очаква голяма промяна в този показател. Анализите на ИПИ показват, че по-високите нива на подоходните неравенства в България спрямо средните стойности за Европа се дължат не само на структурни особености на родната икономика, но и на сравнително ниската ефективност на социалните трансфери, които в много други страни чувствително по-успешно увеличават възможностите на най-бедните и най-уязвимите да се измъкнат от социално изключване.

Източник: Институт за пазарна икономика, НСИ

Огромната част от средствата през бюджета на МТСП се насочват към широки групи получатели – семейства с деца, хора с увреждания и други, като често обхващат значителен брой лица, които не са сред най-нуждаещите се, а в същото време размерите на подкрепата са недостатъчни за тези в най-тежко положение. Класическите програми за социално подпомагане – а именно тези, които би трябвало да насочват ресурс целенасочено към най-бедните и уязвимите – остават недофинансирани и с малко покритие. Казано по други начин, големият разход за бюджета се формира от Закона за хората с увреждания – най-вече месечната финансова подкрепа за хората с увреждания, Закона за личната помощ – това са средствата за механизма лична помощ, както и Закона за семейни помощи за деца – най-вече месечните помощи за отглеждане на дете. Законът за социално подпомагане, в който са залегнали основните програми за подкрепа на най-нуждаещите се, носи най-малък разход – около 10% от средствата, на разположение на МТСП, като голямата част от тях са концентрирани в помощта за отопление. 

Предложенията на ИПИ в сферата на социалните трансфери са фокусирани основно върху подобряване на насочеността и ефективността на системата за социално подпомагане. Основните предложения целят 1) по-голям обхват на класическите социални помощи; 2) единен подход и ясни критерии за достъп, обвързани с линията на бедността и отчитащи индивидуалните характеристики на домакинството; 3) преформатиране на подкрепата за хората с увреждания и 4) преосмисляне на покритието на директната подкрепа за децата и семействата.

Предложения в сферата на социалните трансфери:

• Увеличаване на обхвата на месечните социално помощи по ЗСП и достигане на покритие от порядъка на 4-5% от населението – постижимо в сегашната нормативна рамка при двукратно увеличение на гарантирания минимален доход (ГМД);
• Замяна на или обвързване на ГМД с линията на бедността – позволява намирането на общ подход при достъпа до различни социални помощи и автоматична актуализация на размера на социалните помощи и запазване на обхвата върху най-уязвимите;
• Уеднаквяване на подоходните критерии за различните социални и семейни помощи – най-подходящият ориентир е линията на бедността;
• Изваждане на програмите, преследващи предимно демографски цели от цялостната система за социално подпомагане, като трансферите към семейства с деца се фокусират върху  уязвими домакинства и предоставяне на подкрепа за социално включване и увеличаване на възможностите на децата в нужда;
• Интегриране на подкрепата за семейства с деца, помощите за отопление и месечното подпомагане на базата на обща оценка на доходите и оценка на потребностите според характеристиката на домакинствата;
• По-пълно интегриране и на социалните услуги, механизма за лична помощ и финансовата подкрепа за хора и деца с увреждания и възрастни хора в затруднение и общ подход при определяне на потребности и размер на трансферите; към момента плащанията за хора с увреждания по ЗХУ и ЗЛП са над 1 млрд. лв., които имат ниска ефективност.

2. Социални услуги спрямо потребностите

Широк набор от социални услуги, предоставяни на местно ниво, допълва паричните обезщетения през осигурителната и социалната система в България. Сред тях са например домовете за стари хора, различните домове и дневните центрове за лица с увреждания, центровете за настаняване от семеен тип, за обществена подкрепа и за социална рехабилитация и интеграция, домашния социален патронаж и асистентската подкрепа, клубове на пенсионера и инвалида и т.н. Общо това са над 10 типа социални услуги, които се вместват в бюджет от порядъка на 1 млрд. лв. на година и се финансират по най-различни канали. 

Източник: Институт за пазарна икономика, НСИ

Основният модел за финансиране са делегираните от държавата социални услуги – на 500 млн. лв. за 2022 г., като тук влизат специализираните институции за предоставяне на социални услуги, социалните услуги предоставяни от общността, а отскоро и асистентската подкрепа. Традиционно общините предоставят социални услуги и като местни дейности – например домашния социален патронаж и клубовете на пенсионера и инвалида. Все по-голяма роля играе и механизмът лична помощ, който се финансира през бюджета на МТСП, но се предоставя отново от общините – през 2022 г. ресурсът по механизма надхвърля 400 млн. лв. В допълнение има и социални услуги, които се финансират на проектен принцип – например патронажната грижа, която се разшири по време на пандемията. 

Този списък показва колко фрагментиран е моделът на предоставяне на социални услуги, който е почти изцяло общинска отговорност, но се финансира по най-различни канали. Видими са и допирните точки между наглед сходни по тип услуги, които обаче се финансират по различен модел – например между механизма лична помощ и асистентската подкрепа, както и между домашния социален патронаж и патронажната грижа. Условията за достъп по тези услуги се различават и не винаги се допълват идеално. На фона на тези наблюдения, както и в тон с духа на новият Закон за социалните услуги, ИПИ формулира следните предложения за реформа в социалните услуги.

Предложения в сферата на социалните услуги:

• Оценка на потребностите на местно ниво, базирана на реалностите и данните – изготвяне на Националната карта на социалните услуги и по-голяма свобода на общините да дефинират нуждата от социални услуги на местно ниво и да оценят видимия и невидимия недостиг в системата;
• Комплексен подход при предоставянето на социални услуги и допълняемост със социалните трансфери – една контактна точка за гражданите, която обединява експертизата и инструментариума на общините с тези на регионалните дирекции на социалното подпомагане;
• Ясно взаимодействие между делегирани и местни социални дейности, което да е част от общинските годишни планове за социалните услуги – въвеждане на механизми за частична финансова подкрепа от държавата при разширяване на обхвата на местните социални услуги, на база на изготвената оценка на потребностите и план за социалните услуги;
• Интеграция на различните модели за подкрепа в домашна среда – обща рамка и правила за достъп, дори и при техническо запазване на различни канали на финансиране; по-голяма свобода за местните власти да реагират на нуждата от гъвкава подкрепа в домашна среда.

3. Политики през призмата на неравенствата във възможностите 

Анализът на неравенствата се съсредоточава по-често върху разпределението и на доходите и благата в обществото; с други думи, върху резултатите от икономическата дейност. Това обаче далеч не е единственият начин за концептуализиране на неравенството, като през последните години все повече популярност набира анализирането не на резултатите, а на възможностите. Така фокусът се поставя не на изхода, а на входа на икономическите процеси, което позволява и напълно различно дефиниране на целите на социалната политика. 

Анализите на ИПИ разкриват, че неравенството във възможностите се проявява през основните фактори за попадане в риск от бедност – тип на домакинството и нюанси на семейната среда, степен на урбанизация и регионално сечение, ниво на образование, участие на пазара на труда, достъп до здравеопазване и т.н. Всички тези фактори показват, че отвъд социалните помощи и услуги, могат да се направят множество промени в отделни сектори, които да отпушат потенциала на определени групи от обществото и да им дадат шанс да избягат от бедност. 

Отвъд хоризонталните мерки в сферите на образованието и пазара на труда, ИПИ изготви фокусирани анализи върху две групи, за които неравенството във възможностите е характерна черта. Едната група е позната – това са младежите извън системите на заетост, образование или обучение (NEETs), а другата е сравнително нова – това са хората, избягали от войната и получили временна закрила в България. Детайлният поглед и към двете групи подкрепя и допълва наблюденията за основните предизвикателства пред неравенството във възможностите в страната. Оценките на ИПИ например показват, че близо половината младежи, които не работят и не учат, са в риск от бедност. 

България е сред петте страни с най-висок дял на NEETs в Европейския съюз, поради което видимо има потребност от префокусиране на политиките към тях. Сред важните изводи на анализа е ключовата роля на бедността за задържането извън пазара на труда и образованието. Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски доходи, но мнозинството от тях живеят в бедни домакинства, което създава значителни пречки пред активирането им. Сходно е наблюдението и при разпределението на доходите – докато работещите или учещи младежи следват структурата на доходите на населението като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността и са в значително по-голям риск от бедност. 

Източник: Институт за пазарна икономика, НСИ

Предложения за отключване на потенциала на неактивните младежи:

• Прилагане на интегриран и индивидуален подход към активирането на NEETs. Необходимо много по-тясно сътрудничество между Агенцията по заетостта и съответно бюрата по труда, и другите институции, които имат отношение към неактивните – регионалните управления на образованието, общините и дирекциите за социално подпомагане, включително чрез обмен на данни и профилиране на индивидуалните потребности на отделните NEETs;
• Допълнителен фокус върху задържането на децата в училище и предотвратяването на отпадането. Значителна част от неактивните младежи са отпаднали от училище след началната и прогимназиалната фаза, което блокира достъпа им до висше образование и ограничава достъпа им до повечето сегменти на пазара на труда. Съответно, поставянето на допълнителен акцент върху задържането в училище може да се разглежда като де факто превенция на неактивността на по-късен етап от живота;
• Интеграцията на неактивните младежи не може да се разглежда отделно от интеграцията на ромите. Предвид много високия дял на ромите извън образование и заетост в сравнение със средния за населението като цяло, видимо е че общите проблеми на социалното включване на ромите влияят пряко и на активирането на младежите от тази етническа група;
• Поставяне на по-голям фокус върху програмите за квалификация и придобиване на умения за сметка на директно създаване на субсидирани работни места.

За повече информация: Весела Добринова, 02/952 62 66, vessela@ime.bg

Страница на проекта: www.socialchangebg.info / www.ime.bg 
 

[1] Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България. Страница на проекта: socialchangebg.info

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).